Унгарски учени изказаха хипотеза, обясняваща наличието на загадъчни частици, пристигащи от системата Cygnus X-3.
Гергели Барнафьолди (Gergely Barnafоldi) и колегите му от Изследователския институт по елементарни частици и ядрена физика (Research Institute for Particle and Nuclear Physics) в Будапеща смятат, че други измерения от стандартните четири (три пространствени и времето) могат да бъдат наблюдавани в области с повишени гравитационни сили около големите звезди, съобщи New Scientist. Ако хипотезата им се потвърди, то тя ще може да обясни откъде се появяват загадъчни частици изходящи от системата Cygnus X-3.
Някои теории на струните предсказват, че около нас може да има голям брой други измерения. Групата на Барнафьолди е анализирала данните получени по време на наблюдението на двойната звездна система Cygnus X-3. В нея обкновена звезда се върти около космическо тяло, за което се предполага, че е неутронна звезда. Обектите в системата са подложени на огромна гравитация, която е и необходима за наблюдаване на взаимодействие с други измерения на материята, смятат изследователите.
Звездната система Cygnus X-3 е източник на частици със свръхвисока енергия, които долитат до Земята. Съществуването им дълго време изумява учените, тъй като нито една от известните ни частици не може да измине път с дължина около 37 000 светлинни години.
Някои астрофизици предполагат, че тези частици могат да произлизат от кваркова звезда, в каквато се превръща колапсиращата неутронна звезда. Ако в състава на такава звезда има някакви “необикновени” кварки, то именно те могат да излъчват подобни елементарни частици с дълъг живот. Това преположение обаче има един недостатък ако в състава на подобна звезда има такова количество “необикновени” кварки, то тя би станала черна дупка.
Според хипотезата на Барнафьолди стабилността на подобни обекти е породена от пето измерение, разпространено в пространството подобно на неголям “пръстен”. По принцип във Вселената това измерение не влияе на материята, но при такава голяма гравитация, както в Cygnus X-3, то кара обикновените кварки да стават “необикновени”. Такива кварки трябва да се движат по нашите измерения по-бавно от очакваното, тъй като преминават през “пръстена” на петото измерение, отбелязват изследователите.
