Екип изследователи от Масачузетския технологически институт под ръковоството на биолога Сусуми Тонегави, нобелов лауреат за 1987 година, откри областта в главния мозък, отговорна за формирането на ефекта дежа-вю (вече видяно).

Съществуват много процеси, свързани с паметта, които може да бъдат класифицирани и съотнесени към определени области на мозъка. Основната зона на главния мозък, отговорна за реализацията на функциите на паметта, е хипокампът. Изследователите от групата на Тонегава открили, че има участък, отговорен за съхраняването и "проиграването" на отделни епизоди, съставени от набор на различни усещания. Тази част на мозъка се явява неголяма област от хипокампа- така наречената назъбена извивка (dentate gyrus), пише bgfactor.org. По-рано учените само се догаждаха за специфичната функция на назъбената извивка. Сега, благодарение на новия експеримент, тази идея бе потвърдена изцяло. За тая цел учените са провели опити и са получили мутантни мишки, на които, заради определен ген, някои от клетките на назъбената извивка се оказват изменени. По време на изпитанията мишките е трябвало да извършват определени действия в ситуации, предизвикващи страх. С тези задачи мишките се справяли успешно, проблемни обаче се оказали случаите, в които мишките е трябвало да извършват действия, когато събитията са протичали в сходни условия. Мишките-мутанти не били в състояние да открият разликата между такива контексти, затова Тонегава стига до извода, че назъбената извивка осигурява както спомените за определени условия, така и умението да отличиш едни условия от други. Както твърде ученият, дисфункция от този род води, в частност, до "дежа-вю". Според него, този феномен се случва в резултат от "борбата", която настава когато е необходимо да се различат две извънредно сходни ситуации, съобщава сп. "Мембрана".
Тонегава забелязал, освен това, че с възрастта феноменът "дежа-вю" се среща по-често при хората и това е свързано със стареенето и гибелта на клетките на назъбената извивка. Като човек вече на възраст (той сега е на 67 години), невробиологът признава, че и с него се случва нещо подобно. "Много пътувам и когато се оказвам на съвършено нови летища, една част от мозъка ми казва, че вече съм бил тук. Впрочем, останалата част знае по-добре кое как е..." - така Тонегава илюстрира своето откритие.