Обратното броене започна. Този път не става дума за мъглявите предсказания на Нострадамус или за изотерични секти, които се занимават с разшифроване на древни манускрипти. Краят на света наближава, точката на необратимостта ще стане 2060 година. Тези думи принадлежат на Исаак Нютон.

Философ, математик, физик и алхимик, "баща" на закона за всеобщото притегляне, на закони за движението с други думи- на класическата механика. Неговите ръкописи разкриват най-потайните мисли на този, който още преди да бъде отворена вратата на съвременната наука, е станал свързващо звено с тайните на древния свят. Една от първите тайни този път се отнася до предполагаемата дата на "смъртта" на нашата планета.

На тези, които вярват в съвпадения, няма да се стори случайност факта, че листовете със записки на великия учен били скрити в калъф в стените на Светия град недалече от такива свещени места като храмът Гроб Господен, Стената на плача и Храмовата планина. В тези ръкописи, представени за първи път пред публика през 1969 година, се разкрива неизвестна страна от личността на Нютон, свързана с религията и ритуалите на алхимиците. В ръкописите има изчисления, които се отнасят до произхода на Вселената и - което е най-тревожно- в тях се говори за Апокалипсиса.

За да се определи точно неговата дата, британски учен се обръща към фрагменти от Библията, Книгата на пророка Данаил. Според неговите разсъждения, между възстановяването на  Свещената римска империя от Карл Велики- чиято коронация се е състояла в коледната нощ на 800 г.- и края на света трябва да минат 1260 години. По такъв начин, изчислява Нютон, Апокалипсисът няма да настъпи по-рано от 2060 година. Това ще бъдат времена, пише Нютон в писмо, датирано от 1704 година, когато " ще бъдат разрушавани недобрите страни, евреите ще се върнат от изгнание и ще възникне процъфтяващо и вечно царство."

Ръкописите, купени на търг на Сотби през 1936 година от еврейски учен, през 1969 година били получени като наследство от Националната библиотека на Йерусалим. Няма съмнение, че интерес към тях ще проявят не само историци и учени, но и обикновената публика, очарована от гения на великия учен, излязъл победител в битката със законите на гравитацията и изчисленията на безкрайно малките величини, но и загубил в амбициите си на алхимик. Той така и не е сбъднал мечтата си за философския камък.

 Днес, може би, той би отговорил на съвременните въпроси и насмешки с думите, които са вече на 300 години, но все така си остават актуални: " Не знам как изглеждам на света, но на самия себе си се струвам като момче, играещо на брега на морето, което се забавлява отвреме-навреме да открива камъче, по-шарено от обикновено или красива раковина в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван."...